реклама 468

Thursday, July 30, 2009

събор в село Боснек

Тази събота 01.08.2009

Friday, July 3, 2009

Спиране на тока(Планови прекъсвания)

Спиране на тока(Планови прекъсвания)
www.cez-rp.bg За периода 6.07.2009 г. - 10.07.2009 г. ЧЕЗ Разпределение България уведомява своите клиенти за предстоящи прекъсвания на електрозахранването и/или възможни смущения, поради: изнасяне (рециклиране) на eл. табла на граница на собственост; ремонт на съоръжения по мрежи СрН и НН; присъединяване на нови абонати; оперативни превключвания; реконструкции на електропроводи /подмяна на проводници, изправяне на нови стълбове/; кастрене; профилактика на трафопостове.

Област Перник /Община Перник

За периода 6-10.07.2009 г. /9.00-15.30 ч./ - гр. Перник-кв. Радина чешма;

На 06.07.2009 г. /9.30-15.30 ч./- с.Зидарци, с. Витановци, с. Мещица;

На 07.07.2009 г. /9.30-15.30 ч./ - с. Дивотино, с. Люлин;

На 08.07.2009 г. /9.30-15.30 ч./ - с. Боснек, с. Чуйпетлово;

На 09.07.2009 г. /9.30-15.30 ч./ - гр. Перник-кв. Бела вода-над магистралата, сграда на Изчислителен център и всички стопански обекти в нея, гр. Батановци-Трънска махала, комбинат за месо Колбасо и Циментов завод;

На 10.07.2009 г. /9.30-15.30 ч./ - с. Студена;

Ръководството на дружеството поднася извинения на своите клиенти за създадените неудобства от планираните прекъсвания на електрозахранването.

За повече информация, позвънете на денонощната телефонна линия 0700 10 010, на цената на един градски разговор, от всяка точка на Западна България или на сайт: http://www.cez-rp.bg/







Saturday, June 6, 2009

Изворът "Жива вода" край село Боснек, България

Изворът "Жива вода" край село Боснек, България

Monday, April 27, 2009

Road sign

Road sign
Road sign
In English
This image is provided by the author under Creative Commons license 2.5
You can use this image for free, even for commercial purposes. Only you have to cite the author's name and to refer to the site - www.ImagesFromBulgaria.com
На български
Това изображение се предоставя от автора под Creative Commons license 2.5
Можете да използвате снимката свободно, дори и за комерсиални цели. Необходимо е само да цитирате името на автора и да посочите адреса на сайта - www.ImagesFromBulgaria.com


Saturday, April 25, 2009

Културни и природни забележителности

Най-известната забележителност на село Боснек е пещерата Духлата. Тя е най дългата пещера в България (17 600 м.) и дълбока 53 метра, но все още не е напълно проучена и картирана, но е популярна сред спелеолозите и доста посещавана. В пещерата са установени 22 вида пещерни животни, сред които 6 вида прилепи. Има голямо разнообразие от пещерни образувания. В момента основният вход на Духлата е затворен от паднала скала, което затруднява посещението ѝ.

Смята се, че пещерата е на 7 етажа. В нея има множество галерии и тече подземна река. Наскоро бяха открити нови части с втора река.

Друга доста по-популярна забележителност на Боснек и околностите е река Струма, край която през лятото става чудесно място за отдих.

През топлите и сухи летни месеци реката изчезва под земята малко над вилната зона на Боснек, за да се върне отново в коритото си в края на селото.

Боснек е известен и с извора, наречен Живата вода. От каменна скулптура на глава на змей извира и се скрива изворна вода. Авторът на приказната скулптура не е известен. Местните хора не помнят от кога датира произведението.

До местността стига черен път (подходящ само за високо-проходими превозни средства или час и половина пеша), а до самия извор има пещера и изграден заслон, което прави маршрута привлекателен за туристи. Тъй като водата на този извор изчезва и след определен период от време отново се появява, съществува легенда, че когато пред змея застане грешен човек - водата спира. Водата от извора се смята за много лековита и хора от цялата страна посещават чудотворния извор. До селото може да се стигне с автобус, който тръгва от Перник всеки ден в 07:30, 13:30 и 17:30.

Wednesday, April 15, 2009

село Боснек - създаване при ново АТУ

НСИ • НАЦИОНАЛЕН РЕГИСТЪР НА НАСЕЛЕНИТЕ МЕСТА •
Справка
за кметство Боснек, общ. Перник
към 18.07.1995 г.

Идентификационен код: 08320002
Събитие: създаване при ново АТУ
Документ : Закон за административно-териториалното устройство на Република България от 03.06.1995 г.
( Обн., ДВ, бр. 63 от 14.07.1995 г. )
Вид единица: кметство
Наименование: Боснек
# с ударение: Боснек
# транслитерирано: Bosnek
# на английски: Bosnek
Административен център: с. Боснек, общ. Перник, Софийска обл. (05760)
# Административно-териториална принадлежност: КМЕТСТВА -> Софийска обл. (08), общ. Перник (0832)


Monday, April 6, 2009

В полите на Витоша…

The Young Geographer » В полите на Витоша…
В полите на Витоша…
неделя, април 5th, 2009

5 села (Мърчаево - Рударци - Кладница - Студена - Боснек), 1 язовир, 2 блата, 1 пещера, яки снимки и всичко това само за един ден и 20 км пеша в полите на Витоша (Боснешки карстов район)…

Да, несъмнено този ден ще се запамети в съзнанието ми… Едва ли ще са много като него (Дано всъщност са!), когато аз и верните и ентусиазирани географи-съратници се реем из ландшафтите на Родината. Този път идеята бе да преминем по един доста пренебрегван, непопулярен и некомерсиален маршрут във Витоша. О, да! Има и такива все още! След кратък трип със 102, 5тм, 5 и 59 се озовахме в Мърчаево - последното село на Столичната община преди община Перник. Та оттам пешком през Рударци (където наблюдавахме и за малко местния мега сблъсък-дерби между домакините от “Минерал” Рударци и гостите от Кладница), та после ...  http://zhelev.there4you.org/ ?p=140


Monday, March 30, 2009

Information or Bosnek mayoralty, Pernik municipality

Information or Bosnek mayoralty, Pernik municipality
as of 07.04.2000

Identification code: PER32-02
Event: closure
Document : Decision № 13/01.12.1999 of the Municipality council Pernik
( Official gazette №29 / 07.04.2000)
Kind: mayoralty
Name: Боснек
# with accent: Боснек
# transcription in Latin: Bosnek
# in English: Bosnek
Administrative centre: Bosnek village, Pernik municipality, Pernik district (05760)
# Administrative-territorial belonging: MAYORALTIES -> Pernik district (PER), Pernik municipality (PER32)


Created on 30.03.2009
http://www.nsi.bg/nrnm/show2.php?sid=20001944&ezik=en&e=20009818

Tuesday, March 24, 2009

тестово съобщение за БЛОГВАНЕ

 

 

With Kind Regards,

 

Boyan Yordanov
BL Consulting Ltd
Ovtcha kupel 2 block 15 vh.A
1632
Sofia, Bulgaria
+359-2-956-5413 и +359-2-462-7173 tel./fax – changed/променени
+359-898-537445 mob.
byordanov@bl-consulting.net
http://www.bl-consulting.net/  - please visit us online
за проблеми и запитвания:
support@bl-consulting.net

 

Wednesday, March 18, 2009

Кладница-Боснек-Чуйпетлово

Кладница-Боснек-Чуйпетлово

От Кладница до Чуйпетлово маршрута е по трасето на състезанието "обиколката на Витоша"

Първо се спускате по асфалтов път към към язовир Студена . Преминавате бариерата на горското стопанство и продължавате към ловната резиденция. Около един км по-нататък се отбивате в дясно по асфалтова алея, слизаща към язовир Студена. След около един км се отделяте в ляво по черен път. Пътят се спуска към Кладнишка река, която се влива в язовира. С умерено изкачване се движите на юг по левият бряг на язовира. Обикаляте един дълбок залив и излизате при бариерата в края на охранявания горски участък.

След пресичане на бариера се излиза на асфалтовия път за с. Боснек. Преминава се през селото и се продължава към с.Чуйпетлово. В Чуйпетлово може да се похапне в местната кръчма. Защото трудното в маршрута сега започва. Черния път между между с.Чуйпетлово и с.Кладница предлага две стръмни изкачвания, бутане, изненади. Като например срещи с елени и други диви животни.

Разклоняващите се черни пътища са доста - без GPS-навигация и при първо минаване по маршрута едно-две загубвания са гарантирани.


Tuesday, March 17, 2009

Срещу 80лв. вход туристи влизат и унищожават пещера “Духлата” край с. Боснек

Срещу 80лв. вход туристи влизат и унищожават пещера “Духлата” край с. Боснек : Новините от Перник - Агенция За Перник

feature photoУникалната пещера Духлата, намираща се край с. Боснек е най-дългата пещера в България – 18 километра, а дълбочината й е към 50 м. В нея живеят 21 животински вида, сред които 7 вида прилепи, което я прави неповторима на Балканския полуостров с такова видово разнообразие. Въпреки, че Духлата е включена в графата на забранените за посещение пещери, десетки фирми, чрез интернет предлагат посещение срещу 80лв. на любители пещерняци, които да се порадват на красотите й. Те от своя страна не само, че безогледно я унищожават драскайки по стените имената си, къртейки сталактити и хвърляйки всякакви твърди отпадъци, но и рискуват живота и здравето си, попадайки в коварните й лабиринти. По този повод директорът на парк “Витоша” Тома Белев посети Област Перник и отговори на няколко въпроса на медиите преди да влезе на заседание и да обсъди с местните институции какво да се направи за спиране на тази порочна и опасна практика. Поводът за срещата бе апел на зам.председателят на Българската федерация по спелеология Алексей Жалов.

Г-н Балев, опасна ли е пещерата Духлата за посетители?

Това е най-дългата пещера в България. Самата пещера не е опасна, опасни са действията на хората, които идват в нея. От тази гледна точка нашата цел от управлението на природен парк “Витоша” е да предпазим хората от тяхната собствена глупост. Миналата година заедно с РИОСОВ сме създали система за регулиран достъп. Така се опитваме да намалим опитите на хората, които нямат умения да влизат в пещерите, да попаднат в нея, да се загубят или да пострадат.

Колко пещерняци посещават Духлата?

При нас се записват групите, а не самите пещерняци. Над 1000 групи годишно влизат в пещерата.

След като интереса към Духлата е толкова голям, няма ли да се предприемат някакви действия за отваряне на пещерата?

Планът за управление на природния парк препоръчва да се отворят тронните зали. Там има от 20 години опит за отваряне. Ние сме за тази идея – да се отворят тронните зали. Така ще може любителите на пещерите да имат един регламентиран и лесен достъп. Самата пещера Духлата е една система от теснини, които не са атрактивни за масовия посетител. Най-атрактивното в нея са тронните зали – там има малко повече пространство.

Кога се предвижда да се отвори пещерата за посетители?

Това е въпрос на пари. Всички разходи, необходими за отварянето са извън бюджета на парка. В зависимост от дължината, която имаме, поне 3 милиона лева ще бъдат необходими за заснемането, изграждането и с осветлението, което трябва да е специфично – то трябва да е студено, с определени параметри, за да не влияе на обитателите на самата пещера.


Monday, March 16, 2009

Малко готини снимчици от цело Боснек

Saturday, March 14, 2009

Спускане в пещери в с.Боснек - Перник област

Спускане в пещери в с.Боснек - Перник област |rent.bg наем на забавления – обява, {NAME}, , наем Спорт и отдих

Впуснете се в това лудо приключение, изпълнено с много адреналин и пещерна красота! Ще прекарате часове под земята, ще се катерите, спускате и лазите. Природната забележителност “Духлата” с разнообразието си от сталактитни и сталагмитни образувания, балдахини и драперии, езерца и други, се смята за една от най-красивите пещери в България. Пещера “Духлата” се намира в полите на Витоша, на 45 мин. път с кола от София. Това е най-дългата пещера в България (над 18 км.). Тя има шест пещерни нива и много на брой красиви зали с варовикови образувания и езера, изпълнени с вторични карстови образувания и тесни проходи между тях. Водачи – спелеолози ще Ви покажат неземната красота на пещерния свят, създадена през вековете.


Пещера Духлата е най - дългата пещера в България

Пещери и пропасти в България

1. Благоустроени пещери в България

Наименование дължина област

Орлова чука 13437 м. Русенска

Магура 2500 м. Видинска

Бачо Киро 2900 м. Габровска

Дяволско гърло 700 м. Смолянска

Леденика 320 м. Врачанска

Съева дупка 205 м. Ловешка

Снежанка 120 м. Пазарджишка

Ягодинска 8307 м. Смолянска

Ухловица Смолянска

Пешери за специализиран туризъм

Харамийската Смолянска

2.Най-дълги пещери в България/сбор от всички галерии в метри/

Духлата 17600 м. с.Боснек,Пернишка

Орлова чука 13437 м. с Пепелина,Русенска

Ягодинска пещера 8307 м. с.Ягодина,Смолянска

Темната дупка 5300 м. г.Лакатник,Софийска

Врелото 5280 м. с Боснек, Пернишко

Голямата Балабанова 4800 м. с. Комщица,Софийско

Приказна 4782 м. грКотел, Сливенска

Бонинска/Попската/ 4530 м. с Крушуна,Ловешка

Андъка 4000 м. гр.Дряново,Габровска

Русе - №213 3906 м. с. Емен, В.Търново

3.Най-дълбоките пещери/пропасти/ в България

Райчова дупка 377+10 с.Черни Осъм,Троян

Барки –14 356 м. Леденика, Враца

Голямата яма 344 м. с.Кипилово

Тизоин 320 м. с.Губеш

Беляр 282 с.Горно Озирово

Дрангалешка дупка 255 с.Мугла

Ледника 242 гр.Котел

Малката яма 232 с Черни Осъм


Мъгливия сняг 230 гр.Твърдица

Пропаст № 9 226 гр.Банско



Wednesday, March 11, 2009

Боснек, белият дроб на Перник

Трябва да отбележа, че въпреки безспорната куулнес да бичиш айляк нейде из природата, понякога е ужасно досаден начинът, по който природата бичи (жужейки, жилейки и лазейки) айляк по теб самия. При все това напоследък развих силното желание да се разкарам от София при всеки удобен случай, а ако разкарването е в посока потулен хотел с басейн, толкова по-добре. Не съм от хората, които обичат да излизат, но при алтернативата да си изцикля уикенда/почивката в най-скапания град на планетата, всяко едно пътуване е за предпочитане.

Та след двата набега към Асеновград и Червен, тази седмица бе ред на Боснек.

Този път не беше хотел, а най-обикновен пикник, имащ намерението да ни дислоцира до рекичка в горичка, не много далече от София (все пак става дума за пикник, не за експедиция). Замъкнахме се до Боснек, някакво полу-изчезнало село по пътя за Перник, което се кипреше с идиотската табела ‘Белият дроб на Перник’ 1. Рекичката е по-скоро поточе, покрай което се вие пътя към - дръж се да не паднеш - Чуйпетльово, и около нея има сравнително добри места за бивакуване. Съдейки по количеството огнища, мъдрещи се около ‘поточето’,  явно дестинацията е доста посещавана. Не мога да твърдя, че природата е особено приятна там, но както вече казах, много по-добре е от тази в градо. Най-общо обаче ще си заобиколен от странни чукари, които ми навяваха усещане, че са изкуствени насипи от някаква каменоломна, а рекичката ще пресъхне пред очите ти, за около два часа. Не се ебавам, наистина водата просто изчезна малко след като потопихме бирите в нея, уж да се изстудяват. Като в допълнение, растителността е някаква една такава буренеста и никак не се вързва с думата пикник, която предполага готини зелени полянки.

Всичко това не ни спря да се замъкнем с две коли, две кила месо и цифра оптимизъм. Ебал съм го, щом има скара, бира и айляк, брой ме. :) Малко се поокендзахме с тръгването и закъсняхме с цял час от разписанието, така че при пристигането ни слънцето вече биеше перпендикулярно на земята и не се живееше на бесния пек. Всички по-харни седянки бяха заети от други тарикати, а някакви зарибеняци бяха надули дръм’н’бейс та се питах дали да не ги помоля за малко масури. С малко обикаляне обаче си намерихме една приемлива сянка, опънахме одеалото, което се бях сетил да взема, жените се нацвъкаха отгоре му, а мъжете, като същински мачо-мен се впуснахме да събираме дървета за огън. Не знам дали е генетично или еволюционно, или социално определено, ама май все тъй става на пикник - жените си циклят на раздумка, а мъжете им подскачат въодушевено като малки деца и все търсят къде какво да запалят. Както и да е, огъня пламна от първия опит, набухахме по някое време дървените въглища в него, да се разгорят и после намяткахме скарата с месата. Междувременно научихме един много важен урок по пикникуване - огъня не трябва да е на слънце, щото ще ти се ебе майката от жега и отгоре, и отдолу.

По същество всеки един пикник е просто съчетание от печене на храна, плюскане и излежване, не търси по-дълбок смисъл в него, а всички брътвежи за ‘сливане с природата’ можеш спокойно да ги пренебрегнеш като голяма глупост. Та след като направихме първите две, съвсем заслужено се отдадохме на третото. Да де, ама както се спомена вече, разните му там лазещи и хвърчащи гадове не бяха на същото мнение и след около 20 минути лежане  ме сърбеше цялото тяло, къде от буболечките, къде от тъпите сламки, които се полепят по всяко кътче гола плът. Като за капак не ми беше ден и успях да се контузя на цели 5 места, в рамките на 3 квадратни метра:

  1. Одрах си лявата ръка на шибаната шипка, докато изтупвах одеалото.
  2. Одрах си дясната ръка на неизяснена клонка, докато се просках на одеалото. Така и не разбрах на какво се закачих, уж беше изчистено.
  3. Забих си шипков трън в коляното, въртейки се на одеалото. Голям и остър, бая заболя.
  4. Одрах си темето на същата шибана шипка, бах нейната майка.
  5. Одрах си босото стъпало, докато се опитвах да се скрия от шипката в колата. Как успях да си забия крака в релсата на седалката, иди разбери.

Въпреки това жестоко кръвопролитие (останах на 5 кръв и 2 броня), прекарахме си якичко. Не трябва да очакваш много от точно това място за пикник, но пък за основните му функции (печене, ядене, мързелуване) си е напълно задоволително, а и самата липса на атмосферата на София е достатъчно освежаваща. Казвам атмосферата, защото градът ме подтиска дори когато не мърдам от нас. На връщане цялата гмеж от гадни улици, грозни билборди, шум, мръсотия и неуредици ме блъсна направо физически.






Tuesday, March 10, 2009

Витоша

България Травъл: Добре дошли в България

Витоша

Близостта на Витоша до София я прави удобна за посещение през цялата година. Малко са градовете, благословени с такова природно богатство. Превърнала се в един от символите на София, Витоша е част от нейния герб.

Витоша е четвъртата по височина след Рила, Пирин и Стара планина. Площта й е 278 кв. км, най-висок връх – Черни връх (2290 м). Витоша е емблематична за българския туризъм – изкачването на триста софиянци на Черни връх на 27 август 1895 г. по призива на писателя Алеко Константинов се смята за начало на организираното българско туристическо движение.

На Витоша има условия за зимни спортове и активен целогодишен туризъм. Достъпът до високите части на Витоша се осъществява чрез множество пътеки, шосета и въжени линии. Създадената гъста мрежа от алеи и пътеки в планината надхвърля 270 км. За улеснение на туристите са поставени информационни табла, указателни табели и ясна маркировка, дървени пейки, маси и скари, беседки и навеси, оформени са огнища, изградени са красиви мостчета и повече от 100 декоративни чешми. На Витоша действат бази на ПСС, изградени са хотели, почивни станции и хижи (с телефонна и радиовръзка), осигуряващи подслон и стопанисвани от БТС, различни организации, сдружения, туристически дружества, туроператорски агенции. Действат ресторанти, кафенета, павилиони или просто лавки, където се предлагат чай, кафе, топла супа и др.

Обособени са два курортно-туристически центъра – Алеко (в североизточните склонове) и Златните мостове(в северозападните склонове), до които извеждат двете основни шосета, навлизащи радиално високо в планината: Драгалевци–Алеко и Бояна–Златните мостове (с отклонение за Копитото). В подножието на планината са разположени много курортни и вилни селища, някои от които са и квартали на София. В повечето от тях има добри условия за нощуване, а близостта им до планината ги прави още по привлекателни за посетители и любители на зимни спортове и летен туризъм.

Изходни пунктове за Витоша са кв. Симеоново, кв. Драгалевци, кв. Бояна, кв. Княжево, с. Владая, с. Мърчаево, с. Рударци, с. Кладница, с. Боснек, с. Чуйпетлово, с. Ярлово, с. Железница, с. Бистрица. Свързани с редовен транспорт със София и Перник, те са или отправни места за пешеходен и автомобилен туризъм, или начални спирки на автобуси, излизащи в планината, или долни станции на въжени линии, каквито тръгват от Драгалевци и Симеоново.

Забележителности. На Витоша има два резервата – биосферният резерват “Бистришко бранище” (включен в програмата на ЮНЕСКО “Човек и биосфера”) и резервата “Торфено бранище”. И двата резервата са на територията на природен парк “Витоша” (26606 хектара), който обхваща почти изцяло планината. Действа Посетителски център “Витоша” (на около 1 км от Драгалевци). Сред защитените обекти са природните забележителности пещерата Духлата и 20-метровия водопад Самоковището на р. Бистрица.Една от най-характерните забележителности на Витоша са нейните каменни реки, които представляват големи речни долини, запълнени с огромни заоблени камъни, дълбоко под които бълбука водата. Наричат каменните грамади морени заради заоблената им форма, но те всъщност нямат ледников произход, а са образувани от сиенити и гранити. Отделни каменни късове достигат до 4-5 м в диаметър и до 40 тона тежина, а някои от каменните реки са дълги до 2 км и широки до 300 м. Особено популярни са “морените” на Златните мостове.

Черни връх (2290 м) е първенецът на Витоша. С.°Издига се в средната й част. Средната годишна температура на върха е 0,3 Първата снежна покривка тук се образува в началото на ноември и се задържа около 200 дни. Върхът е сравнително лесен за изкачване и подстъпите към него са маркирани. На върха има метеорологична наблюдателница, база на Планинската спасителна служба, туристически заслон.

Златните мостове са един от двата големи туристически центъра на Витоша, разположен в едноименна местност, на около 1400 м н. Има добри условия за почивка, туризъм и спорт. Изградени са почивни станции, вили, беседки, магазини, павилиони, малки заведения, хижи и др. В района се намира уютният хотел “Елица”. Тук се намира уникалният природен феномен каменната река, чиито каменни блокове (морените) са запълнили долината на Владайска река. От Златните мостове започват едни от най-привлекателните маршрути из Витоша. Могат да се предприемат излети до ски-центъра Конярника-Ветровала, до Черни връх, до много от витошките хижи. Маршрутите са маркирани, във всички посоки има указателни табели и информационни табла.

Дендрариумът се намирасрещу разклона на шосето за Копитото (на 7 км по шосето Бояна-Златните мостове). Сред приятни виещи се алеи, на площ от 140 хектара могат да се видят не само всички видове дървета, които растат на Витоша, но и редица екзотични екземпляри. Дендрариумът е създаден за да служи за научно-изследователски наблюдения върху местни и чуждоземни дървесни, храстови и тревно-растителни видове. В района се намира Детски информационно-развлекателен център на открито, с кътове за игра и алеи с информационни табели за растителния и животински свят на Витоша.

Копитото е един от ниските витошки върхове, около който се е оформилтуристически център. В западната част на върха е издигната телевизионната кула, която се вижда от София и Софийското поле. В източната част на “подковата” на върха се намира петзвездният хотел-ресторантът “Копитото”, разположен върху обширна тераса, от която се открива великолепна гледка към цяла София, Княжево и Бояна, към Западна Стара планина и северните витошки дялове.

В кв. Бояна, красиво вилно селище край София (7,5 км), се намират Националният исторически музей и Националният музей “Боянска църква”, включен в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. Недалеч от Бояна са Боянското езеро и Боянският водопад.

Драгалевският манастир “Св. Богородица” е действащ девически манастир, разположен южно от кв. Драгалевци, на около 10 км от София. Недалеч от манастира са красивите Алекови водопади.

Духлата е най-дългата българска пещера (17,6 км). Намира се в южните склонове на Витоша, близо до с. Боснек, Пернишко. Дело на река Струма, тя е многоетажна, богата с подземни реки и потоци и е сред най-красивите в България. Обитавана е от над 20 вида пещерни животни и множество прилепи, а подземното ú царство е истинска съкровищница на най-разнообразни форми и образувания. Пещерата е с три входа. Обявена е за природна забележителност през 1963 г. Тя е частично проучена и труднопроходима. Препоръчително е посещенията да стават с опитен водач.


Monday, March 9, 2009

Сухата пещера

Сухата пещера :: Пещерите в България

Пещерите "Живата вода" и "Сухата пещера" се намират на 100м.С от чешмата "Живата вода", с.Боснек, Пернишко.Били са винаги известни на местите хора. Първите карти на пещерите са правени в началото на 60-те години от Л.Попов. През зимата на 1989г. при посещение на "Сухата п." открихме малък отвор зад един голям камък, от който силно духаше. Разширихме отвора чрез копане и разбиване с Я.Божинов,М.Стоянов,Д.Кожухаров и В.Младенова.От него направо се излиза на отвес -8м., който се слиза на камина. Попада се на долна, напречна галерия с река. Срещу течението и сме проникнали нови 200м., които опират на сифон. Надолу по течението реката скоро се пъхва в ниска фурна. През нея направихме слухова връзка с водния етаж в п."Живата вода", но не сме я прокопали. Прекартирахме наново и п."Живата вода". Заедно с извора, в който може да се проникне около 9м., трите пещери представляват една пещерна система, както сме ги дали на картата.


Friday, March 6, 2009

Шофиране от Пернишко до София

Шофиране от Пернишко до София - kaldata.com - Форуми

Здравейте на всички,

От известно време всяко лято живея извън София в село Боснек (Пернишко, по пътя за Дупница). Карайки вече 3 лета по този път (в момента в ремонт, но се минава), открих следните закономерностти :

Сутрин рано, 6.50-7.30 часа :

- от Боснек до разклона ВСЕКИ ден се раминавам инфарктно с един бял бус РК, явно шофьора още спи, та редвно влизам в храсталака, нищо че изкачвам наклона;

- по наклона към Студена - ченгетата стоят след завоя, но това не пречи на РК да карат средно със 120, аз (С, СА - различно), КН и Е спазваме ограничението 60, иначе трябва да се ".. черпи, нали имаш рожден ден утре";

- от там до магистралата в края на Перник всички сме на "рали", ненапразно вечер има емоции с "драг"-ове без фарове от местните ... (то и гробището е отсреща);

- емоциите истински започват на магистралата от Драгичево към Владая. Тука 100-на метра преди кръстовището (Рударци и Кладница) всички заедно имаме "квалификация" за първа позиция и лява лента. Който влезе в дясно, губи 3-4 минути. За целта се използват следните методи - "ръчка и в насрещното" почти до мантинелата на Шел-а (РК черен голф 2), "ръчка" през авариното в дясно 200 метра по-нагоре (синя сиера КН) и т.н.

- След преодоляване на последния шикан следва завоя Лукойл, известен с прякора "Витаро-убиец", тука всяка седмица по една Витара е в канавката (вкл. жена ми преди 8 месеца, за майтап беше с номер КН). Тука е и първия пит-стоп, редовно след челен удар се сменят спойлери, фарове и гуми, по-тежките влизат директно в бокса (разбирай върху пътната помощ);

- следва големия овал над Владая. Тук по-голямата част е еднолентово, но в дясно караме само С и СА. Втора лента (постоянна) е запазена за КН. А трета и четвърта са за РК и дериватите им. Та сутрин този овал (1.8 км) го изминавам за 15-ина минути, колкото и колегата с РК тази сутрин, който тръгнал от Перник, когато аз се качих на овала и финиширахме заедно пред карулката. И ето ти емоция - спряха ме мен, защото съм карал опасно!!! То във Формула 1 пазенето на позиция не е опасно каране (няма да му се дам на волвото де, мойто пежо е по-бързо и по ново и по чисто и няма китеник на задното стъкло);

- следва кратко спускане по магистралката към Черни кос. Тука наклона е обратен и ако си в дясна лента със задно предаване и е леко лизгаво, не натискай нито газ, нито спирачка, иначе "Монтойката" ти е в кърпа вързана. Та тука е особено важно да "игнорираш" всичкото РК и КН, щото иначе ще те игнорират по наклона със средн0 150 км/ч. .аси колко може да вдигне тоя зелен москвич по баира, ама надолу;

- следва Черния Кос. Известна местност. В хрониките на КАТ. В канавките е пълно с номера. Повечето са от старите, ПК, СФН, БЛ, ПК и други. Щото май имало офанзива за смяна на номерата. Има и калници и фарове, ама за офанзива не съм чул хех ;

- от там започва големия наклон към чешмичката на Княжево (по-известно с това, че камионите вървят за по-напряко през къщи и стълбове). Тука феноменалните РК отстъпват място на звездите от НАСКАР (разбирай СО и Е), които (май) за първи път виждат светофар (когато работи). А знаете ли как се изпреварва автобус по линия 59? Днес например за по-сигурно през (бокса на) бензиностанцията Стиви сега незнамсикояси ...


- на светофара на киното всички сме равни, т.е. имаме право на равен старт - а от трите ленти пръв пред трамвая финишира миналия най- вляво наточен опел капка тетанус ГСИ (РК) червен с черен заден капак и бълващо огън гърне (от среща с асфалтта и седящите върху него пилот и петима навигатори - зидари). Звук и светлина - всичко накуп;

- следва офф-роуд по паважа към разклона за околовръстното на Горнобански. Тука всеки се спасява както може. И, слава богу, потока тук се разклонява на 2 - повечето РК и КН продължават по южната дъга към другите писти - Симеоновска, Драгалевска и Цариградска ... С тези с които оставам е доста по-лесно. Мога да ги излъжа лесно след Павлово, като ги натикам в лентата за ляв завой на Овча Купел и после бягам бързо, защото искат да ми го върнат тъпкано преди Красно Село. А, виждали ли сте как подскача моторна лодка по вълните? Те така подскочи вчера един мерджан КН на трамвайното депо на Бъкстон (с теа тъмни джамове явно не вижда добре трамвайните релси посредата на паважа). Та навири предница във въздуха като газка пред бензиностанция;


- ето финала вече се вижда, софийският небостъргач на профсъюзите се белее в далечината. На предпоследната контрола на хотел Славия не обръщам внимание на галопиращите в насрещното баварки и фаувета - все пак аз си чакам редовните 5 светофарра, ама съм с нафта, те са на бензин, той е по-скъп. А жената с бебешката количка да седи кротко на тротоара, тя, количката хич даже не харчи;

- на Пирогов съм вдясно, малко клаксон на голфа (КН), който в лентата ми е решил да кара направо, като ме прецаква (неговото зелено идва веднага след моето червено). Две коли сме, ама минаваме след 2 светофара време. айде, почти у дома съм ... опа, тоя пък откъде ми мина ... е тва е типичен граовец вече ... Значи завивам си вдясно и чакам на пешеходната пътека едни забързани в утринта хора да хванат трамвая а пък тоя отзади мен какво направи - изпревари ме отляво, изплаши с клаксона бабката с пазарската количка и след това удесно, на бензинустанцията да зауежда фоурда (РК). То глад, то жажда, ама що подплаши бабето точно пред пирогов бе ??? Тука те вмятам, добре че имам АБС ..


и така , след 40 минути вече съм си в офиса имога да отдъхна спокойно, отдаден на размисли - не ги разбирам тези, дето в неделя на Манинкур ще въртят 200 и незнамсиколко километра. Я да дойдат тука едно София - Перник - Радомир - Дупница - София да врътнат, за една година адреналин ще им държи!

Та в 18.00 поемам наобратно, утре ще го опиша и тоя път, не че е различен, ама всичко е различно, все пак се катерят 2 баира а и РК и КН са поуморени от работа и се прибират по родните си места. То и аз барабар с гяволите ....

Поздрави и т.н.

ПП извинявам се за дългия текст, ама не знам как не слезнах на Пирогов да го понамачкам ония с форда. Ама като се сетя, че после трябва и ченгетата да чакам, само ще им разваля сутрешното кафе (от 7 до 8 на кафето пред 6-то на Бъкстон по 30-40 парчета са всеки ден, стига да не вали - та мисля си, 30 км са до Перник по 1 на всеки километър, не е нужно все Митко Бомбата да се казват ....)

Взето назаем от Пежо Клуб България
http://peugeotclub.info/



Боснек

Боснек

Боснек е село в Западна България. То се намира в община Перник, Област Перник

Името Боснек е дошло от стара легенда, в която се разказва, че родовете Чакови и Джамбазки са дошли на това място боси през зимата чак от Македония.

Най-известната забележителност на село Боснек е пещерата Духлата. Тя е най дългата пещера в България (17 600 м.) и дълбока 53 метра, но все още не е напълно проучена и картирана, но е популярна сред спелеолозите и доста посещавана. В пещерата са установени 22 вида пещерни животни, сред които 6 вида прилепи. Има голямо разнообразие от пещерни образувания. В момента основният вход на Духлата е затворен от паднала скала, което затруднява посещението ѝ.

Смята се, че пещерата е на 7 етажа. В нея има множество галерии и тече подземна река. Наскоро бяха открити нови части с втора река.

Друга доста по-популярна забележителност на Боснек и околностите е река Струма, край която през лятото става чудесно място за отдих.

През топлите и сухи летни месеци реката изчезва под земята малко над вилната зона на Боснек, за да се върне отново в коритото си в края на селото.

Боснек е известен и с извора, наречен Живата вода. От каменна скулптура на глава на змей извира и се скрива изворна вода. Авторът на приказната скулптура не е известен. Местните хора не помнят от кога датира произведението.

До местността стига черен път (подходящ само за високо-проходими превозни средства или час и половина пеша), а до самия извор има пещера и изграден заслон, което прави маршрута привлекателен за туристи. Тъй като водата на този извор изчезва и след определен период от време отново се появява, съществува легенда, че когато пред змея застане грешен човек - водата спира. Водата от извора се смята за много лековита и хора от цялата страна посещават чудотворния извор. До селото може да се стигне с автобус, който тръгва от Перник всеки ден в 07:30, 13:30 и 17:30.




>> РЕКЛАМИРАЙТЕ ТУК <<