България Травъл: Добре дошли в България
Витоша
Близостта на Витоша до София я прави удобна за посещение през цялата година. Малко са градовете, благословени с такова природно богатство. Превърнала се в един от символите на София, Витоша е част от нейния герб.
Витоша е четвъртата по височина след Рила, Пирин и Стара планина. Площта й е 278 кв. км, най-висок връх – Черни връх (2290 м). Витоша е емблематична за българския туризъм – изкачването на триста софиянци на Черни връх на 27 август 1895 г. по призива на писателя Алеко Константинов се смята за начало на организираното българско туристическо движение.
На Витоша има условия за зимни спортове и активен целогодишен туризъм. Достъпът до високите части на Витоша се осъществява чрез множество пътеки, шосета и въжени линии. Създадената гъста мрежа от алеи и пътеки в планината надхвърля 270 км. За улеснение на туристите са поставени информационни табла, указателни табели и ясна маркировка, дървени пейки, маси и скари, беседки и навеси, оформени са огнища, изградени са красиви мостчета и повече от 100 декоративни чешми. На Витоша действат бази на ПСС, изградени са хотели, почивни станции и хижи (с телефонна и радиовръзка), осигуряващи подслон и стопанисвани от БТС, различни организации, сдружения, туристически дружества, туроператорски агенции. Действат ресторанти, кафенета, павилиони или просто лавки, където се предлагат чай, кафе, топла супа и др.
Обособени са два курортно-туристически центъра – Алеко (в североизточните склонове) и Златните мостове(в северозападните склонове), до които извеждат двете основни шосета, навлизащи радиално високо в планината: Драгалевци–Алеко и Бояна–Златните мостове (с отклонение за Копитото). В подножието на планината са разположени много курортни и вилни селища, някои от които са и квартали на София. В повечето от тях има добри условия за нощуване, а близостта им до планината ги прави още по привлекателни за посетители и любители на зимни спортове и летен туризъм.
Изходни пунктове за Витоша са кв. Симеоново, кв. Драгалевци, кв. Бояна, кв. Княжево, с. Владая, с. Мърчаево, с. Рударци, с. Кладница, с. Боснек, с. Чуйпетлово, с. Ярлово, с. Железница, с. Бистрица. Свързани с редовен транспорт със София и Перник, те са или отправни места за пешеходен и автомобилен туризъм, или начални спирки на автобуси, излизащи в планината, или долни станции на въжени линии, каквито тръгват от Драгалевци и Симеоново.
Забележителности. На Витоша има два резервата – биосферният резерват “Бистришко бранище” (включен в програмата на ЮНЕСКО “Човек и биосфера”) и резервата “Торфено бранище”. И двата резервата са на територията на природен парк “Витоша” (26606 хектара), който обхваща почти изцяло планината. Действа Посетителски център “Витоша” (на около 1 км от Драгалевци). Сред защитените обекти са природните забележителности пещерата Духлата и 20-метровия водопад Самоковището на р. Бистрица.Една от най-характерните забележителности на Витоша са нейните каменни реки, които представляват големи речни долини, запълнени с огромни заоблени камъни, дълбоко под които бълбука водата. Наричат каменните грамади морени заради заоблената им форма, но те всъщност нямат ледников произход, а са образувани от сиенити и гранити. Отделни каменни късове достигат до 4-5 м в диаметър и до 40 тона тежина, а някои от каменните реки са дълги до 2 км и широки до 300 м. Особено популярни са “морените” на Златните мостове.
Черни връх (2290 м) е първенецът на Витоша. С.°Издига се в средната й част. Средната годишна температура на върха е 0,3 Първата снежна покривка тук се образува в началото на ноември и се задържа около 200 дни. Върхът е сравнително лесен за изкачване и подстъпите към него са маркирани. На върха има метеорологична наблюдателница, база на Планинската спасителна служба, туристически заслон.
Златните мостове са един от двата големи туристически центъра на Витоша, разположен в едноименна местност, на около 1400 м н. Има добри условия за почивка, туризъм и спорт. Изградени са почивни станции, вили, беседки, магазини, павилиони, малки заведения, хижи и др. В района се намира уютният хотел “Елица”. Тук се намира уникалният природен феномен каменната река, чиито каменни блокове (морените) са запълнили долината на Владайска река. От Златните мостове започват едни от най-привлекателните маршрути из Витоша. Могат да се предприемат излети до ски-центъра Конярника-Ветровала, до Черни връх, до много от витошките хижи. Маршрутите са маркирани, във всички посоки има указателни табели и информационни табла.
Дендрариумът се намирасрещу разклона на шосето за Копитото (на 7 км по шосето Бояна-Златните мостове). Сред приятни виещи се алеи, на площ от 140 хектара могат да се видят не само всички видове дървета, които растат на Витоша, но и редица екзотични екземпляри. Дендрариумът е създаден за да служи за научно-изследователски наблюдения върху местни и чуждоземни дървесни, храстови и тревно-растителни видове. В района се намира Детски информационно-развлекателен център на открито, с кътове за игра и алеи с информационни табели за растителния и животински свят на Витоша.
Копитото е един от ниските витошки върхове, около който се е оформилтуристически център. В западната част на върха е издигната телевизионната кула, която се вижда от София и Софийското поле. В източната част на “подковата” на върха се намира петзвездният хотел-ресторантът “Копитото”, разположен върху обширна тераса, от която се открива великолепна гледка към цяла София, Княжево и Бояна, към Западна Стара планина и северните витошки дялове.
В кв. Бояна, красиво вилно селище край София (7,5 км), се намират Националният исторически музей и Националният музей “Боянска църква”, включен в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. Недалеч от Бояна са Боянското езеро и Боянският водопад.
Драгалевският манастир “Св. Богородица” е действащ девически манастир, разположен южно от кв. Драгалевци, на около 10 км от София. Недалеч от манастира са красивите Алекови водопади.
Духлата е най-дългата българска пещера (17,6 км). Намира се в южните склонове на Витоша, близо до с. Боснек, Пернишко. Дело на река Струма, тя е многоетажна, богата с подземни реки и потоци и е сред най-красивите в България. Обитавана е от над 20 вида пещерни животни и множество прилепи, а подземното ú царство е истинска съкровищница на най-разнообразни форми и образувания. Пещерата е с три входа. Обявена е за природна забележителност през 1963 г. Тя е частично проучена и труднопроходима. Препоръчително е посещенията да стават с опитен водач.
Витоша
Близостта на Витоша до София я прави удобна за посещение през цялата година. Малко са градовете, благословени с такова природно богатство. Превърнала се в един от символите на София, Витоша е част от нейния герб.
Витоша е четвъртата по височина след Рила, Пирин и Стара планина. Площта й е 278 кв. км, най-висок връх – Черни връх (2290 м). Витоша е емблематична за българския туризъм – изкачването на триста софиянци на Черни връх на 27 август 1895 г. по призива на писателя Алеко Константинов се смята за начало на организираното българско туристическо движение.
На Витоша има условия за зимни спортове и активен целогодишен туризъм. Достъпът до високите части на Витоша се осъществява чрез множество пътеки, шосета и въжени линии. Създадената гъста мрежа от алеи и пътеки в планината надхвърля 270 км. За улеснение на туристите са поставени информационни табла, указателни табели и ясна маркировка, дървени пейки, маси и скари, беседки и навеси, оформени са огнища, изградени са красиви мостчета и повече от 100 декоративни чешми. На Витоша действат бази на ПСС, изградени са хотели, почивни станции и хижи (с телефонна и радиовръзка), осигуряващи подслон и стопанисвани от БТС, различни организации, сдружения, туристически дружества, туроператорски агенции. Действат ресторанти, кафенета, павилиони или просто лавки, където се предлагат чай, кафе, топла супа и др.
Обособени са два курортно-туристически центъра – Алеко (в североизточните склонове) и Златните мостове(в северозападните склонове), до които извеждат двете основни шосета, навлизащи радиално високо в планината: Драгалевци–Алеко и Бояна–Златните мостове (с отклонение за Копитото). В подножието на планината са разположени много курортни и вилни селища, някои от които са и квартали на София. В повечето от тях има добри условия за нощуване, а близостта им до планината ги прави още по привлекателни за посетители и любители на зимни спортове и летен туризъм.
Изходни пунктове за Витоша са кв. Симеоново, кв. Драгалевци, кв. Бояна, кв. Княжево, с. Владая, с. Мърчаево, с. Рударци, с. Кладница, с. Боснек, с. Чуйпетлово, с. Ярлово, с. Железница, с. Бистрица. Свързани с редовен транспорт със София и Перник, те са или отправни места за пешеходен и автомобилен туризъм, или начални спирки на автобуси, излизащи в планината, или долни станции на въжени линии, каквито тръгват от Драгалевци и Симеоново.
Забележителности. На Витоша има два резервата – биосферният резерват “Бистришко бранище” (включен в програмата на ЮНЕСКО “Човек и биосфера”) и резервата “Торфено бранище”. И двата резервата са на територията на природен парк “Витоша” (26606 хектара), който обхваща почти изцяло планината. Действа Посетителски център “Витоша” (на около 1 км от Драгалевци). Сред защитените обекти са природните забележителности пещерата Духлата и 20-метровия водопад Самоковището на р. Бистрица.Една от най-характерните забележителности на Витоша са нейните каменни реки, които представляват големи речни долини, запълнени с огромни заоблени камъни, дълбоко под които бълбука водата. Наричат каменните грамади морени заради заоблената им форма, но те всъщност нямат ледников произход, а са образувани от сиенити и гранити. Отделни каменни късове достигат до 4-5 м в диаметър и до 40 тона тежина, а някои от каменните реки са дълги до 2 км и широки до 300 м. Особено популярни са “морените” на Златните мостове.
Черни връх (2290 м) е първенецът на Витоша. С.°Издига се в средната й част. Средната годишна температура на върха е 0,3 Първата снежна покривка тук се образува в началото на ноември и се задържа около 200 дни. Върхът е сравнително лесен за изкачване и подстъпите към него са маркирани. На върха има метеорологична наблюдателница, база на Планинската спасителна служба, туристически заслон.
Златните мостове са един от двата големи туристически центъра на Витоша, разположен в едноименна местност, на около 1400 м н. Има добри условия за почивка, туризъм и спорт. Изградени са почивни станции, вили, беседки, магазини, павилиони, малки заведения, хижи и др. В района се намира уютният хотел “Елица”. Тук се намира уникалният природен феномен каменната река, чиито каменни блокове (морените) са запълнили долината на Владайска река. От Златните мостове започват едни от най-привлекателните маршрути из Витоша. Могат да се предприемат излети до ски-центъра Конярника-Ветровала, до Черни връх, до много от витошките хижи. Маршрутите са маркирани, във всички посоки има указателни табели и информационни табла.
Дендрариумът се намирасрещу разклона на шосето за Копитото (на 7 км по шосето Бояна-Златните мостове). Сред приятни виещи се алеи, на площ от 140 хектара могат да се видят не само всички видове дървета, които растат на Витоша, но и редица екзотични екземпляри. Дендрариумът е създаден за да служи за научно-изследователски наблюдения върху местни и чуждоземни дървесни, храстови и тревно-растителни видове. В района се намира Детски информационно-развлекателен център на открито, с кътове за игра и алеи с информационни табели за растителния и животински свят на Витоша.
Копитото е един от ниските витошки върхове, около който се е оформилтуристически център. В западната част на върха е издигната телевизионната кула, която се вижда от София и Софийското поле. В източната част на “подковата” на върха се намира петзвездният хотел-ресторантът “Копитото”, разположен върху обширна тераса, от която се открива великолепна гледка към цяла София, Княжево и Бояна, към Западна Стара планина и северните витошки дялове.
В кв. Бояна, красиво вилно селище край София (7,5 км), се намират Националният исторически музей и Националният музей “Боянска църква”, включен в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. Недалеч от Бояна са Боянското езеро и Боянският водопад.
Драгалевският манастир “Св. Богородица” е действащ девически манастир, разположен южно от кв. Драгалевци, на около 10 км от София. Недалеч от манастира са красивите Алекови водопади.
Духлата е най-дългата българска пещера (17,6 км). Намира се в южните склонове на Витоша, близо до с. Боснек, Пернишко. Дело на река Струма, тя е многоетажна, богата с подземни реки и потоци и е сред най-красивите в България. Обитавана е от над 20 вида пещерни животни и множество прилепи, а подземното ú царство е истинска съкровищница на най-разнообразни форми и образувания. Пещерата е с три входа. Обявена е за природна забележителност през 1963 г. Тя е частично проучена и труднопроходима. Препоръчително е посещенията да стават с опитен водач.
Posts
No comments:
Post a Comment