Боснек, белият дроб на Перник

Боснек, белият дроб на Перник | tyel

Трябва да отбележа, че въпреки безспорната куулнес да бичиш айляк нейде из природата, понякога е ужасно досаден начинът, по който природата бичи (жужейки, жилейки и лазейки) айляк по теб самия. При все това напоследък развих силното желание да се разкарам от София при всеки удобен случай, а ако разкарването е в посока потулен хотел с басейн, толкова по-добре. Не съм от хората, които обичат да излизат, но при алтернативата да си изцикля уикенда/почивката в най-скапания град на планетата, всяко едно пътуване е за предпочитане.

Та след двата набега към Асеновград и Червен, тази седмица бе ред на Боснек.

Този път не беше хотел, а най-обикновен пикник, имащ намерението да ни дислоцира до рекичка в горичка, не много далече от София (все пак става дума за пикник, не за експедиция). Замъкнахме се до Боснек, някакво полу-изчезнало село по пътя за Перник, което се кипреше с идиотската табела ‘Белият дроб на Перник’ ¹. Рекичката е по-скоро поточе, покрай което се вие пътя към - дръж се да не паднеш - Чуйпетльово, и около нея има сравнително добри места за бивакуване. Съдейки по количеството огнища, мъдрещи се около ‘поточето’,  явно дестинацията е доста посещавана. Не мога да твърдя, че природата е особено приятна там, но както вече казах, много по-добре е от тази в градо. Най-общо обаче ще си заобиколен от странни чукари, които ми навяваха усещане, че са изкуствени насипи от някаква каменоломна, а рекичката ще пресъхне пред очите ти, за около два часа. Не се ебавам, наистина водата просто изчезна малко след като потопихме бирите в нея, уж да се изстудяват. Като в допълнение, растителността е някаква една такава буренеста и никак не се вързва с думата пикник, която предполага готини зелени полянки.

Всичко това не ни спря да се замъкнем с две коли, две кила месо и цифра оптимизъм. Ебал съм го, щом има скара, бира и айляк, брой ме. :) Малко се поокендзахме с тръгването и закъсняхме с цял час от разписанието, така че при пристигането ни слънцето вече биеше перпендикулярно на земята и не се живееше на бесния пек. Всички по-харни седянки бяха заети от други тарикати, а някакви зарибеняци бяха надули дръм’н’бейс та се питах дали да не ги помоля за малко масури. С малко обикаляне обаче си намерихме една приемлива сянка, опънахме одеалото, което се бях сетил да взема, жените се нацвъкаха отгоре му, а мъжете, като същински мачо-мен се впуснахме да събираме дървета за огън. Не знам дали е генетично или еволюционно, или социално определено, ама май все тъй става на пикник - жените си циклят на раздумка, а мъжете им подскачат въодушевено като малки деца и все търсят къде какво да запалят. Както и да е, огъня пламна от първия опит, набухахме по някое време дървените въглища в него, да се разгорят и после намяткахме скарата с месата. Междувременно научихме един много важен урок по пикникуване - огъня не трябва да е на слънце, щото ще ти се ебе майката от жега и отгоре, и отдолу.

По същество всеки един пикник е просто съчетание от печене на храна, плюскане и излежване, не търси по-дълбок смисъл в него, а всички брътвежи за ‘сливане с природата’ можеш спокойно да ги пренебрегнеш като голяма глупост. Та след като направихме първите две, съвсем заслужено се отдадохме на третото. Да де, ама както се спомена вече, разните му там лазещи и хвърчащи гадове не бяха на същото мнение и след около 20 минути лежане  ме сърбеше цялото тяло, къде от буболечките, къде от тъпите сламки, които се полепят по всяко кътче гола плът. Като за капак не ми беше ден и успях да се контузя на цели 5 места, в рамките на 3 квадратни метра:

1. Одрах си лявата ръка на шибаната шипка, докато изтупвах одеалото.
2. Одрах си дясната ръка на неизяснена клонка, докато се просках на одеалото. Така и не разбрах на какво се закачих, уж беше изчистено.
3. Забих си шипков трън в коляното, въртейки се на одеалото. Голям и остър, бая заболя.
4. Одрах си темето на същата шибана шипка, бах нейната майка.
5. Одрах си босото стъпало, докато се опитвах да се скрия от шипката в колата. Как успях да си забия крака в релсата на седалката, иди разбери.

Въпреки това жестоко кръвопролитие (останах на 5 кръв и 2 броня), прекарахме си якичко. Не трябва да очакваш много от точно това място за пикник, но пък за основните му функции (печене, ядене, мързелуване) си е напълно задоволително, а и самата липса на атмосферата на София е достатъчно освежаваща. Казвам атмосферата, защото градът ме подтиска дори когато не мърдам от нас. На връщане цялата гмеж от гадни улици, грозни билборди, шум, мръсотия и неуредици ме блъсна направо физически.